байрактар
[bajrakˈtar]
байрактар значение:
Какво е байрактар? Лице, което носи знамето (байрака) в чета, военна част или по време на въстание; знаменосец.
1. (история) Лице, което носи знамето (байрака) в чета, военна част или по време на въстание; знаменосец.
2. (преносно) Водач, идеолог или най-активен разпространител на някаква идея или движение (често с лек нюанс на ирония).
- Ударение
- байракта̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бай-рак-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- байрактари
Примери за използване на байрактар
(история)
- Байрактар на четата беше гордият планинец, развяващ зеленото знаме.
- Избраха го за байрактар заради високия му ръст и смелостта му.
(преносно)
- Той стана байрактар на новите реформи в образованието.
- Не искам да бъда байрактар на тази загубена кауза.
Синоними на байрактар
Как се пише байрактар
Грешни изписвания: байректар, баректар, бъйрактар, баирактар, байръктар, байрактър
Думата се пише с ай в първата сричка и а във втората и третата. Проверка не може да се направи чрез сродни думи в българския, правописът е исторически утвърден според изговарянето.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bayraktar
Заета от турската дума 'bayraktar', образувана от 'bayrak' (знаме, байрак) и персийския суфикс за деятел '-dar' (държащ, притежаващ). В българския език думата навлиза по време на османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен байрактар
- стани байрактар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
