балканджийче
[bɐɫkɐnˈd͡ʒijt͡ʃɛ]
балканджийче значение:
Какво е балканджийче? Дете, родено или живеещо в Балкана (Стара планина); дете на балканджии.
1. (пряко) Дете, родено или живеещо в Балкана (Стара планина); дете на балканджии.
2. (литература/култура) Символичен образ на здравото, будно и родолюбиво българско дете (често асоциирано със стихотворението 'Аз съм българче' на И. Вазов, където се споменава 'син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе').
- Ударение
- балканджѝйче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бал-кан-джий-че
- Род
- среден
- Мн. число
- балканджийчета
Примери за използване на балканджийче
(пряко)
- Руменото балканджийче тичаше по стръмната пътека.
(литература/култура)
- Той имаше духа на истинско балканджийче.
Синоними на балканджийче
Антоними на балканджийче
Как се пише балканджийче
Грешни изписвания: балканджиче, балканджйче, бълканджийче, балкънджийче, балканджййче, балканджииче
Пише се с ий в наставката (от балканджия -> балканджийче). Буквата й се запазва пред наставката -че.
Етимология
Произход:Турски/Български
Оригинална дума:Balkan + -ci
Умалително от 'балканджия'. Коренът 'балкан' е турцизъм (планина), суфиксът '-джия' също е от турски произход, но думата е дълбоко вкоренена в българската културна идентичност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здраво балканджийче
- малко балканджийче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
