банджо
[ˈband͡ʒo]
банджо значение:
Какво е банджо? Струнен музикален инструмент от семейството на китарите, характерен с кръгло тяло, върху което е опъната мембрана (кожа или пластмаса), и дълъг гриф. Обикновено има 4, 5 или 6 струни и се свири с перце или пръсти.
1. (Музика) Струнен музикален инструмент от семейството на китарите, характерен с кръгло тяло, върху което е опъната мембрана (кожа или пластмаса), и дълъг гриф. Обикновено има 4, 5 или 6 струни и се свири с перце или пръсти.
- Ударение
- ба̀нджо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бан-джо
- Род
- среден
- Мн. число
- банджа
Примери за използване на банджо
(Музика)
- Кънтри музикантът засвири весело на своето банджо.
- Характерният звук на банджото придава ритъм на блуграс композицията.
Как се пише банджо
Грешни изписвания: банджу, бънджо
Думата е чуждица и се изписва с о в края, въпреки редукцията на гласната при изговор.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:banjo
Заемка от английски, където думата произлиза от афроамерикански диалекти, най-вероятно с корен от езика кимбунду (mbanza) – струнен музикален инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свиря на банджо
- петструнно банджо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
