бандичка
[bɐnˈdit͡ʃkɐ]
бандичка значение:
Какво е бандичка? Малка група от хора, обикновено приятели или съмишленици; често се използва с положителен, фамилиарен нюанс.
1. (социум (разговорно)) Малка група от хора, обикновено приятели или съмишленици; често се използва с положителен, фамилиарен нюанс.
2. (криминалистика (умалително)) Малка престъпна група (често иронично или за дребни престъпници).
3. (музика) Малка музикална група.
- Ударение
- бàндичка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бан-дич-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- бандички
Примери за използване на бандичка
(социум (разговорно))
- Събрахме се старата бандичка и отидохме на море.
- Това е една много весела бандичка от квартала.
(криминалистика (умалително))
- Полицията разби някаква квартална бандичка за кражби на гуми.
(музика)
- В клуба свиреше някаква симпатична джаз бандичка.
Антоними на бандичка
Как се пише бандичка
Грешни изписвания: бандечка, бъндичка, бандйчка
Образува се от 'банда' с наставката -ичка.
Етимология
Произход:Италиански/Немски
Оригинална дума:banda
Умалителна форма на 'банда' (група хора), която навлиза в българския през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- квартална бандичка
- весела бандичка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
