банкнота
[bɐŋkˈnɔtɐ]
банкнота значение:
Какво е банкнота? Книжен паричен знак с определена номинална стойност, емитиран от централната банка на дадена държава.
1. (финанси) Книжен паричен знак с определена номинална стойност, емитиран от централната банка на дадена държава.
- Ударение
- банкно̀та
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- банк-но-та
- Род
- женски
- Мн. число
- банкноти
Примери за използване на банкнота
(финанси)
- Банкнотата от петдесет лева има защитна нишка.
- Търговецът провери банкнотата на ултравиолетова светлина за фалшификации.
Синоними на банкнота
Антоними на банкнота
Как се пише банкнота
Грешни изписвания: банконота, банкнута, бънкнота
Думата се пише с о във втората сричка (от корена нота).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Banknote
Заета от немски (Banknote), първоизточник е английското словосъчетание bank-note (банкова бележка/запис).
Употреба
Чести словосъчетания:
- едра банкнота
- фалшива банкнота
- пачка банкноти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
