Dumite-BG – онлайн речник за българския език

барабанче

[bɐrɐˈbant͡ʃɛ]

барабанче значение:

Какво е барабанче? Малък ударен музикален инструмент (барабан); често се отнася за малкото барабанче (snare drum) в комплект ударни инструменти.

1. (музика) Малък ударен музикален инструмент (барабан); често се отнася за малкото барабанче (snare drum) в комплект ударни инструменти.
2. (анатомия) Разговорно название на тъпанчето (тимпаничната мембрана) в ухото.
3. (оръжия) Въртящата се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните.
Ударение
бараба̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-ра-бан-че
Род
среден
Мн. число
барабанчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на барабанче

(музика)
  • Той свири соло на малкото барабанче.
(анатомия)
  • Силният гърмеж може да спука барабанчето на ухото.
(оръжия)
  • Той завъртя барабанчето на револвера.

Синоними на барабанче

Как се пише барабанче

Грешни изписвания: бърабанче, баръбанче, барабънче
Думата се пише с 'а' във всички срички на корена. Наставката е '-че'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:baraban
Умалителна форма на 'барабан'. Думата идва от турски (balaban - голям барабан), вероятно с персийски корени, или чрез руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спукано барабанче
  • пионерско барабанче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.