бдително
[bdiˈtɛɫno]
бдително значение:
Какво е бдително? По начин, изразяващ изострено внимание, предпазливост и готовност за реакция срещу потенциална опасност или грешка.
1. (пряко) По начин, изразяващ изострено внимание, предпазливост и готовност за реакция срещу потенциална опасност или грешка.
- Ударение
- бдѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- бди-тел-но
Примери за използване на бдително
(пряко)
- Охраната гледаше бдително всеки преминаващ през портала.
- Майката следеше бдително играта на детето до басейна.
Синоними на бдително
Антоними на бдително
Как се пише бдително
Грешни изписвания: бдителнно, бдитално, бдйтелно, бдителну
Думата е наречие, образувано от прилагателното бдителен. В наречията, завършващи на -о, се пише -н- (единично), когато прилагателното в м.р. завършва на -ен (а не на -енен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъдѣти
Произлиза от глагола 'бдя' (старобълг. 'бъдѣти' - съм буден, внимавам), с наставка за наречие '-о', производно от прилагателното 'бдителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам бдително
- следя бдително
- охранявам бдително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
