бег
[bɛk]
бег значение:
Какво е бег? Титла на областен управител или благородник в Османската империя; господар.
1. (история) Титла на областен управител или благородник в Османската империя; господар.
2. (диал./остаряло) Остаряла или диалектна форма на думата 'бяг' (бягане).
- Ударение
- бѐг
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бег
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бегове
Примери за използване на бег
(история)
- Санджак-бег управляваше цялата област.
- В конака на бега се събираха данъците.
(диал./остаряло)
- Удариха го на бег.
Антоними на бег
Как се пише бег
При проверка за звучност на крайната съгласна се използва формата за мн.ч. – бегове (чува се 'г'), за разлика от бек (защитник в спорта) – бекове.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:beg / bey
Заемка от османски турски. Титла, която първоначално означава 'вожд', а по-късно се използва за висши военни и административни лица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- санджак-бег
- беглер-бег
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
