беглец
[bɛɡˈlɛt͡s]
беглец значение:
Какво е беглец? Човек, който тайно е напуснал мястото, където трябва да бъде; който е избягал отнякъде. Човек, който е напуснал страната си поради политически, религиозни или икономически причини (бежанец, емигрант). Войник, който е напуснал бойното поле или военната си част без позволение (отстъпник, дезертьор, предател). Човек, който е изгнан от обществото или е бил осъден на затвор (изгнаник, разбойник).
1. Човек, който тайно е напуснал мястото, където трябва да бъде; който е избягал отнякъде. Човек, който е напуснал страната си поради политически, религиозни или икономически причини (бежанец, емигрант). Войник, който е напуснал бойното поле или военната си част без позволение (отстъпник, дезертьор, предател). Човек, който е изгнан от обществото или е бил осъден на затвор (изгнаник, разбойник).
- Ударение
- беглѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бег-лец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бегълци
Как се пише беглец
Грешни изписвания: бяглец, биглец
Правилото за променливото Я: В думата 'бягам' имаме 'я', защото е под ударение и след нея няма мека сричка или 'ж, ч, ш'. В 'беглец' ударението пада върху последната сричка, затова 'я' преминава в 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣгати
Произлиза от глагола 'бягам' + суфикс '-ец'. Коренът е общославянски *běgъ (бяг).
Употреба
Чести словосъчетания:
- издирван беглец
- политически беглец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.