беднота
[bɛdnoˈta]
беднота значение:
Какво е беднота? Крайна оскъдица, липса на средства за съществуване; състояние на беден човек.
1. (пряко) Крайна оскъдица, липса на средства за съществуване; състояние на беден човек.
2. (събирателно) Съвкупност от бедни хора; бедно население.
- Ударение
- беднота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бед-но-та
- Род
- женски
- Мн. число
- рядко приложимо (abstr./coll.)
Примери за използване на беднота
(пряко)
- Семейството живееше в крайна беднота и лишения.
- Беднотата в този регион принуждава младите да емигрират.
(събирателно)
- Градската беднота се вдигна на бунт.
- Политиците често пренебрегват нуждите на селската беднота.
Синоними на беднота
Антоними на беднота
Как се пише беднота
Грешни изписвания: беднотъ, беднута
Съществителното завършва на -а, а не на 'ъ', въпреки че в ненаударена позиция 'а' може да се чува редуцирано.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣдьнъ
Произлиза от прилагателното 'беден' + наставка '-ота', характерна за образуване на абстрактни съществителни или събирателни понятия в славянските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайна беднота
- селска беднота
- мизерия и беднота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
