Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бедуин

[bɛduˈin]

бедуин значение:

Какво е бедуин? Представител на арабските номадски племена, населяващи пустинните райони на Северна Африка и Арабския полуостров, традиционно занимаващи се със скотовъдство.

1. (Етнография) Представител на арабските номадски племена, населяващи пустинните райони на Северна Африка и Арабския полуостров, традиционно занимаващи се със скотовъдство.
Ударение
бедуи́н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-ду-ин
Род
мъжки
Мн. число
бедуини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бедуин

(Етнография)
  • Бедуините разпънаха шатрите си в оазиса.
  • Гостоприемството е свещен закон за всеки бедуин.

Синоними на бедуин

Как се пише бедуин

Грешни изписвания: бедоин, бедуйн
Пише се с е в първата сричка и у във втората: бедуин.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:badawī
През френски 'bédouin' от арабското 'badawī' (обитател на пустинята, номад), произлизащо от 'badw' (пустиня).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пустинен бедуин
  • бедуинска шатра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.