безалтернативен
[bɛzɐltɛrnɐˈtivɛn]
- Ударение
- безалтернати'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-ал-тер-на-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безалтернативни
Как се пише безалтернативен
Грешни изписвания: без алтернативен, безалтарнативен, безълтернативен, безалтернътивен, безалтернатйвен
Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано с представка без-. Пише се с 'е' (алтернативен).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:alternatus
Образувана от българската представка за отрицание 'без-' и заемката 'алтернативен' (от френски 'alternatif' или латински 'alternatus' – редуващ се, друг). Думата навлиза активно в езика през XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безалтернативен избор
- безалтернативно решение
- безалтернативен път
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
