безграничен
[bɛzɡrɐˈnit͡ʃɛn]
безграничен значение:
Какво е безграничен? Който няма видими или реални граници; необятен, просторен.
1. (пряко) Който няма видими или реални граници; необятен, просторен.
2. (преносно) Който е много голям по сила, степен или проявление; всеобхватен.
- Ударение
- безгранѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-гра-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безгранични
Примери за използване на безграничен
(пряко)
- Пред погледа им се ширеше безграничната степ.
- Космосът изглежда тъмен и безграничен.
(преносно)
- Той имаше безгранична вяра в успеха на начинанието.
- Нейната безгранична любов към децата впечатляваше всички.
Как се пише безграничен
Представката е без-. В българския език представка бес- не съществува, въпреки обеззвучаването на з пред беззвучни съгласни (което тук не важи, тъй като 'г' е звучна).
Етимология
Произход:Български (славянски корен)
Оригинална дума:граница
Образувана чрез префикс 'без-' (липса) и корена 'граница' (предел, край) + суфикс '-ен'. Сродна с думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безгранична власт
- безгранично доверие
- безгранична радост
