Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безгранично

[bɛzgrɐnˈit͡ʃno]

безгранично значение:

Какво е безгранично? По начин, който няма видими граници или предели; в изключително висока степен.

1. (общо) По начин, който няма видими граници или предели; в изключително висока степен.
Ударение
безграни'чно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
без-гра-нич-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безгранично

(общо)
  • Той вярваше безгранично в способностите на своите ученици.
  • Пространството се разпростираше безгранично пред погледа им.

Антоними на безгранично

Как се пише безгранично

Грешни изписвания: без гранично, безгрънично, безгранйчно, безграничну
Наречията, образувани от прилагателни имена, се пишат слято (една дума). Представката е без- (а не 'бес-'), защото е пред звучна съгласна 'г'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:безграничен
Наречие, образувано от прилагателното име 'безграничен', което е съставено от префикса за липса 'без-', корена 'границ' (от граница) и наставката '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безгранично щастлив
  • безгранично доверие
  • обичам безгранично

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.