безграничност
[bɛzgrɐˈnit͡ʃnost]
безграничност значение:
Какво е безграничност? Безграничност е съществително, което обозначава състояние или качество на нещо, което не знае граници или ограничения. То представлява концепцията за безкрайност, несъмнено, безкрайност в пространство, време или възможности. Често се използва в контексти, свързани с философия, изкуство и човешките стремежи.
1. Безграничност е съществително, което обозначава състояние или качество на нещо, което не знае граници или ограничения. То представлява концепцията за безкрайност, несъмнено, безкрайност в пространство, време или възможности. Често се използва в контексти, свързани с философия, изкуство и човешките стремежи.
- Ударение
- безгранѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-гра-нич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Форми на думата безграничност 3
- безграничности
- безграничността
- безграничностите
Как се пише безграничност
Грешни изписвания: без граничност, безграничнност, безгръничност, безгранйчност, безграничнуст
Пише се слято (като една дума). Представката е без- (завършва на 'з' пред звучна съгласна 'г').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:граница
Образувана от предлога/представка 'без', съществителното 'граница' и суфикса за абстрактни имена '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безграничност на простора
- усещане за безграничност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.