Енциклопедия на българския език

безделничещ

[bɛzˈdɛlnit͡ʃɛʃt]

безделничещ значение:

Какво е безделничещ? Който в момента не върши нищо, мързелува или си губи времето; намиращ се в състояние на безделие.

1. (пряко) Който в момента не върши нищо, мързелува или си губи времето; намиращ се в състояние на безделие.
Ударение
бездѐлничещ
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
без-дел-ни-чещ
Род
мъжки
Мн. число
безделничещи
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безделничещ

(пряко)
  • Заварих го безделничещ на дивана в хола.
  • Безделничещите младежи се бяха събрали пред входа.

Синоними на безделничещ

Антоними на безделничещ

Как се пише безделничещ

Като сегашно деятелно причастие, завършва на . Формата за м.р. ед.ч. не бива да се бърка с 2 л. ед.ч. на глагола (ти безделничеш).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:безделнича
Сегашно деятелно причастие на глагола 'безделнича' (стоя без дело).