Dumite-BG – онлайн речник за българския език

беззаветен

[bɛz.zaˈvɛ.tɛn]

беззаветен значение:

Какво е беззаветен? Който е изпълнен със самоотверженост и пълна всеотдайност; който не щади силите си в името на кауза или човек.

1. (пряко) Който е изпълнен със самоотверженост и пълна всеотдайност; който не щади силите си в името на кауза или човек.
Ударение
беззавѐтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-за-ве-тен
Род
мъжки
Мн. число
беззаветни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беззаветен

(пряко)
  • Неговата беззаветна обич към родината го подтикна към героични дела.
  • Тя служеше на науката с беззаветна преданост.

Антоними на беззаветен

Как се пише беззаветен

Грешни изписвания: безаветен, беззъветен
Думата се пише с двойно з, тъй като е образувана от представката без- и корен, започващ със з- (завет).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:беззаветный
Заемка от руски език (беззаветный). Произлиза от 'завет' (в стария смисъл на заповед, забрана, ограничение) с префикс 'без-'. Буквално означава 'който не познава ограничения/условия' в своята преданост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • беззаветна обич
  • беззаветна преданост
  • беззаветна служба
  • беззаветен геролизъм

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.