беззвучен
[bɛzˈzvuʧɛn]
беззвучен значение:
Какво е беззвучен? Който не издава звук или който е лишен от звучност. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
1. Който не издава звук или който е лишен от звучност. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
- Ударение
- беззву̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- беззвучни
Форми на думата беззвучен 8
- беззвучна
- беззвучни
- беззвучно
- беззвучния
- беззвучната
- беззвучните
- беззвучният
- беззвучното
Как се пише беззвучен
Грешни изписвания: безучен, безвучен, беззвочен
Пише се с двойно 'з' (зз), защото представката без- завършва на 'з', а коренът звук започва със 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + звук
Собствено българска/славянска словообразувателна структура. Префикс 'без-' + корен 'звук' + суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- беззвучна съгласна
- беззвучен филм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.