беззвучно
[bɛzˈzvut͡ʃno]
беззвучно значение:
Какво е беззвучно? Без издаване на звук; в пълна тишина.
1. (пряко) Без издаване на звук; в пълна тишина.
2. (фонетика) При артикулация без участие на гласните струни (за съгласни).
- Ударение
- беззву̀чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-звуч-но
Примери за използване на беззвучно
(пряко)
- Тя се разплака беззвучно, за да не събуди детето.
- Вратата се отвори беззвучно и в стаята влезе сянка.
(фонетика)
- Съгласната 'п' се произнася беззвучно.
Как се пише беззвучно
Грешни изписвания: безвучно, беззвочно, беззвучну
Пише се с двойно з (без-звучно), тъй като представката завършва на 'з', а коренът започва със 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + звук
Образувано от предлога 'без' и корена 'звук', с наставка -но.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смее се беззвучно
- плаче беззвучно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
