безименник
[bɛˈzimɛnik]
безименник значение:
Какво е безименник? Четвъртият пръст на ръката, намиращ се между средния пръст и кутрето (на който обикновено се носи брачна халка).
1. (анатомия) Четвъртият пръст на ръката, намиращ се между средния пръст и кутрето (на който обикновено се носи брачна халка).
2. (общо) Човек, чието име не е известно или който крие името си.
- Ударение
- безѝменник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-зи-мен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безименници
Примери за използване на безименник
(анатомия)
- Тя постави пръстена на безименника на лявата му ръка.
(общо)
- Авторът на статията остана безименник, подписан само с инициали.
- Гробът на незнайния безименник бе покрит с цветя.
Синоними на безименник
Антоними на безименник
Как се пише безименник
Грешни изписвания: безименик, безйменник, безименнйк
Думата се пише с двойно н (нн), защото едната н е от корена (имен-), а другата е от наставката (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:име
Сложна дума от представката 'без-', съществителното 'име' и наставката '-ник'. Буквално означава 'някой/нещо без име'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пръстен на безименника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
