безинициативен
[bɛzinit͡sijɐˈtivɛn]
безинициативен значение:
Какво е безинициативен? Който липсва инициатива, не предприема самостоятелни действия, чака нареждания от другите и е пасивен в поведението си.
1. (пряко) Който липсва инициатива, не предприема самостоятелни действия, чака нареждания от другите и е пасивен в поведението си.
- Ударение
- безинициатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-и-ни-ци-а-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безинициативни
Примери за използване на безинициативен
(пряко)
- Служителят беше освободен, защото се оказа крайно безинициативен и чакаше указания за всяка дреболия.
- Безинициативното ръководство доведе фирмата до фалит.
Антоними на безинициативен
Как се пише безинициативен
Грешни изписвания: безинициативн, безинициятивен, без-инициативен, безйнициативен, безинйциативен, безиницйативен, безинициътивен, безинициатйвен
Думата се пише слято. Представката без- се долепя директно до корена, започващ с гласна 'и', като и двете букви се запазват.
Етимология
Произход:Френски / Български
Оригинална дума:initiative + без-
Образувано чрез българската отрицателна представка 'без-' и заемката от френски 'initiative' (инициатива), произлизаща от латинското 'initium' (начало).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безинициативен човек
- безинициативен служител
- безинициативно поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
