Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безкнижен

[bɛsˈkniʒɛn]

безкнижен значение:

Какво е безкнижен? Който се характеризира с липса на книги, писменост или книжнина.

1. (културология/история) Който се характеризира с липса на книги, писменост или книжнина.
2. (преносно/остаряло) Който е неук, неграмотен, прост.
Ударение
безкнѝжен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-кни-жен
Род
мъжки
Мн. число
безкнижни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безкнижен

(културология/история)
  • Периодът преди създаването на азбуката е бил безкнижен за славянските народи.
  • Преминаваме към безкнижен (дигитален) офис, където всичко е на електронни носители.
(преносно/остаряло)
  • Той беше прост, безкнижен човек, но притежаваше голяма житейска мъдрост.

Синоними на безкнижен

Антоними на безкнижен

Как се пише безкнижен

Грешни изписвания: бескнижен, безкнйжен
Представката е без-. В българския език тя не се променя пред беззвучни съгласни (като к), въпреки че при изговор се обеззвучава.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:без + книга
Образувано с отрицателната частица/представка 'без-' и корена 'книг-' (от книга) + суфикс за прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкнижен народ
  • безкнижен период

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.