безлично
[bɛzˈlit͡ʃno]
безлично значение:
Какво е безлично? Безлично е прилагателно, което описва нещо, което няма индивидуалност или характер. В граматиката, безлично се отнася до форми на глаголи, които не указват конкретен субект (например, 'вали', 'свети').
1. Безлично е прилагателно, което описва нещо, което няма индивидуалност или характер. В граматиката, безлично се отнася до форми на глаголи, които не указват конкретен субект (например, 'вали', 'свети').
- Ударение
- безлѝчно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-лич-но
Как се пише безлично
Грешни изписвания: безлило, без лично, безлйчно, безличну
Думата се пише слято, тъй като е наречие, образувано от прилагателното безличен. Представката е без- (а не бес-), тъй като следващата съгласна 'л' е звучна.
Етимология
Произход:Български (славянски корен)
Оригинална дума:без + лик/лице
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'лице' (в смисъл на индивидуалност, характер) със суфикс за наречие '-о'. Сродно със старобългарското 'лице'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря безлично
- изглеждам безлично
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.