Енциклопедия на българския език

безнадежден

[bɛznɐˈdɛʒdɛn]

безнадежден значение:

Какво е безнадежден? За състояние или положение – който не дава надежда за подобряване или успех; отчаян, гибелен.

1. (общо) За състояние или положение – който не дава надежда за подобряване или успех; отчаян, гибелен.
2. (за човек) Който е много лош в нещо и няма изгледи да се поправи или научи; непоправим.
Ударение
безнаде'жден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-на-деж-ден
Род
мъжки
Мн. число
безнадеждни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безнадежден

(общо)
  • Положението на фронта изглеждаше безнадеждно.
  • Лекарите определиха състоянието му като безнадеждно.
(за човек)
  • Той е безнадежден романтик.
  • Като ученик по математика беше безнадежден случай.

Синоними на безнадежден

Антоними на безнадежден

Как се пише безнадежден

Грешни изписвания: безнадежен, безнъдежден
Думата съдържа съчетанието жд (от корена 'надежда'). Правилно е да се пише безнадежден, а не 'безнадежен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + надежда
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'надежда' с наставка '-ен'. Калка или директно наследена структура от славянски корени.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безнадежден случай
  • безнадеждно болен
  • безнадеждна ситуация