безнаказан
[bɛznɐˈkazɐn]
безнаказан значение:
Какво е безнаказан? Който остава или е оставен без наказание въпреки извършено провинение или престъпление.
1. (общо) Който остава или е оставен без наказание въпреки извършено провинение или престъпление.
2. (преносно) Който се извършва без последствия, без страх от отговорност.
- Ударение
- безнака̀зан
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-на-ка-зан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безнаказани
Примери за използване на безнаказан
(общо)
- Престъпникът остана безнаказан поради липса на доказателства.
- В едно правово общество никое нарушение не бива да остава безнаказано.
(преносно)
- Безнаказана арогантност.
- Той си позволяваше безнаказано поведение спрямо колегите.
Синоними на безнаказан
Антоними на безнаказан
Как се пише безнаказан
Грешни изписвания: безнакасън, без наказан, безнъказан, безнакъзан, безнаказън
Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано с предлога без, който тук играе ролята на словообразувателна представка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безъ + наказание
Образувано чрез префикса 'без-' (липса) и корена на думата 'наказание' (от старобългарския глагол 'наказати' - поучавам, наказвам). Думата е калка или директно наследена, означаваща липса на възмездие за извършено деяние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оставам безнаказан
- безнаказано престъпление
- безнаказана дързост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
