безнаказаност
[bɛznɐˈkazɐnost]
безнаказаност значение:
Какво е безнаказаност? Липса на наказание или санкция за извършено нарушение или престъпление; състояние, при което някой избягва отговорност.
1. (право/етика) Липса на наказание или санкция за извършено нарушение или престъпление; състояние, при което някой избягва отговорност.
- Ударение
- безнака̀заност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-на-ка-за-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безнаказаност
(право/етика)
- Чувството за безнаказаност насърчава престъпността.
- Той действаше с пълна безнаказаност, разчитайки на връзките си.
Синоними на безнаказаност
Антоними на безнаказаност
Как се пише безнаказаност
Грешни изписвания: беснаказаност, безнаказанност, безнъказаност, безнакъзаност, безнаказъност, безнаказануст
Пише се с з в представката без-. Пише се с едно н пред наставката -ост (за разлика от думи като ценност, тук коренът не завършва на н, а формата идва от наказан).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наказание
Образувано от прилагателното 'безнаказан' (без + наказание) и наставката за качество '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чувство за безнаказаност
- атмосфера на безнаказаност
- пълна безнаказаност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
