безначалие
[bɛznɐˈt͡ʃaliɛ]
безначалие значение:
Какво е безначалие? Липса на организирана власт, управление или ръководство; състояние на безвластие.
1. (политика/общество) Липса на организирана власт, управление или ръководство; състояние на безвластие.
- Ударение
- безнача̀лие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-на-ча-ли-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безначалия
Примери за използване на безначалие
(политика/общество)
- След падането на правителството в страната настъпи пълно безначалие.
- Фирмата фалира поради организационно безначалие.
Синоними на безначалие
Антоними на безначалие
Как се пише безначалие
Грешни изписвания: бездначалие, безнъчалие, безначълие, безначалйе
Представката е без-, а коренът започва с 'н', затова се пише слято без удвояване на съгласни, които не съвпадат: без + началие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + начало
Словообразуване от предлога 'без' и съществителното 'начало' (в смисъл на власт, ръководство), по модела на старобългарски и руски аналози.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно безначалие
- цари безначалие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
