безоблачен
[bɛˈzɔbɫɐt͡ʃɛn]
безоблачен значение:
Какво е безоблачен? За небе или време: по който няма облаци, ясен, слънчев.
1. (метеорология) За небе или време: по който няма облаци, ясен, слънчев.
2. (преносно) Лишен от грижи, тревоги, неприятности или конфликти; спокоен и щастлив.
- Ударение
- безо̀блачен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-об-ла-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безоблачни
Примери за използване на безоблачен
(метеорология)
- Насладихме се на прекрасен, безоблачен ден в планината.
- Нощта беше безоблачна и звездите се виждаха ясно.
(преносно)
- Тя си спомняше с носталгия за безоблачното си детство.
- Отношенията им не бяха съвсем безоблачни, но се обичаха.
Как се пише безоблачен
Грешни изписвания: безоблочен, безублачен, безоблъчен
Пише се слято. В мъжки род завършва на -ен, като при промяна по род и число гласната 'е' изпада: безоблачна, безоблачни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + облак
Словообразуване от предлога *без* и съществителното *облак* с наставка *-ен*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безоблачно небе
- безоблачно щастие
- безоблачен хоризонт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
