Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безобразнича

[bɛzoˈbraznitʃɐ]

безобразнича значение:

Какво е безобразнича? Върша безобразия, държа се непристойно, нагло или хулигански; правя пакости.

1. (поведение) Върша безобразия, държа се непристойно, нагло или хулигански; правя пакости.
Ударение
безобра̀знича
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бе-зо-браз-ни-ча
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безобразнича

(поведение)
  • Децата бяха оставени без надзор и цял ден безобразничеха в двора.
  • Спри да безобразничиш и се извини веднага!

Синоними на безобразнича

Антоними на безобразнича

Как се пише безобразнича

Грешни изписвания: безобразничъ, безубразнича, безобръзнича, безобразнйча
Глаголите от III спрежение в 1 л. ед.ч. завършват на или , не на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + образ
Произлиза от прилагателното 'безобразен' (лишен от образ/срам) + глаголна наставка. Старобългарски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • продължавам да безобразнича
  • безобразнича безнаказано

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.