безосновност
[bɛzosˈnɔvnost]
безосновност значение:
Какво е безосновност? Липса на основание, доказателства или логическа подплата; необоснованост.
1. (Логика/Право) Липса на основание, доказателства или логическа подплата; необоснованост.
- Ударение
- безосно̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-ос-нов-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безосновност
(Логика/Право)
- Адвокатът доказа пълната безосновност на обвиненията.
- Критиките му увиснаха във въздуха поради своята безосновност.
Синоними на безосновност
Антоними на безосновност
Как се пише безосновност
Грешни изписвания: безословност, безусновност, безоснувност, безосновнуст
При членуване съществителните от женски род, завършващи на -т, удвояват съгласната: безосновността.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Образувана чрез префикс „без-“, корен „основ-“ и суфикс за абстрактни съществителни „-ност“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна безосновност
- очевидна безосновност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
