безочие
[bɛˈzɔt͡ʃiɛ]
безочие значение:
Какво е безочие? Крайна наглост, липса на срам и съвест; дръзко и непристойно поведение.
1. (пряко) Крайна наглост, липса на срам и съвест; дръзко и непристойно поведение.
- Ударение
- безо̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-зо-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безочия
Примери за използване на безочие
(пряко)
- Трябва да имаш голямо безочие, за да искаш пари, след като ме ограби.
- Поведението му граничи с пълно безочие.
Синоними на безочие
Антоними на безочие
Как се пише безочие
Грешни изписвания: безочии, безучие, безочйе
Думата е от среден род и завършва на -ие (както училище, куче). Не се пише с 'й'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + очи
Словообразуване от предлога *без* и съществителното *очи*. Метафорично значение: човек, който 'няма очи' да погледне другите от срам, но въпреки това действа нагло.
Употреба
Чести словосъчетания:
- невиждано безочие
- проявявам безочие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
