безочлив
[bɛˈzɔt͡ʃlif]
безочлив значение:
Какво е безочлив? Който действа без срам и притеснение; нагъл, дързък в лошия смисъл.
1. (характеристика) Който действа без срам и притеснение; нагъл, дързък в лошия смисъл.
- Ударение
- безо̀члив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-оч-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безочливи
Примери за използване на безочлив
(характеристика)
- Той беше толкова безочлив, че поиска още пари, след като ги излъга.
- Посрещнаха ни с безочлив смях.
Синоними на безочлив
Антоними на безочлив
Как се пише безочлив
Грешни изписвания: безочилив, безочлиф, безучлив, безочлйв
Пише се слято. Съдържа корена -оч- и наставката -лив.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + очи
Образувано от предлога 'без' и корена на съществителното 'очи' + наставка -лив. Буквално значение: 'няма очи (срам) да погледне'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безочлива лъжа
- безочливо поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
