безплътен
[bɛsˈpɫɤtɛn]
- Ударение
- безплъ'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-плъ-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безплътни
Как се пише безплътен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бесплътьнъ
Произлиза от старобългарската форма, съставена от префикса 'без-' (липса) и корена 'плът' (тяло, материя). В старобългарски език думата се е използвала предимно в богословски контекст за описване на духовни същности.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безплътна сянка
- безплътен дух
- безплътно същество
