Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безпокоен

[bɛspoˈkɔjɛn]

безпокоен значение:

Какво е безпокоен? Който изпитва или изразява тревога, вълнение, напрежение; който не е спокоен.

1. (пряко) Който изпитва или изразява тревога, вълнение, напрежение; който не е спокоен.
2. (преносно) Който е изпълнен с движение, промени, рискове или неприятности; бурен.
3. (характер) Който не може да стои на едно място или да се задоволи с постигнатото; търсещ.
Ударение
безпоко̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-по-ко-ен
Род
мъжки
Мн. число
безпокойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпокоен

(пряко)
  • Той хвърли безпокоен поглед към часовника.
  • Майката беше безпокойна поради закъснението на децата.
(преносно)
  • Живял е безпокоен живот, изпълнен с пътувания и опасности.
  • Морето беше безпокойно и корабите останаха в пристанището.
(характер)
  • Той имаше безпокоен дух и винаги търсеше нови предизвикателства.

Как се пише безпокоен

Грешни изписвания: беспокоен, безпукоен, безпокуен
Представката е без-. Въпреки че при изговор пред беззвучната съгласна 'п' звукът 'з' се обеззвучава до 'с' ([беспокоен]), правописът запазва морфологичния строеж на думата и се пише с 'з'.

Етимология

Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:без + покой
Образувана от отрицателната представка 'без-' и съществителното 'покой' (мир, спокойствие). Сродна с други славянски езици (напр. руски: беспокойный).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпокоен сън
  • безпокоен ум
  • безпокоен поглед

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.