Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безпосочен

[bɛzpoˈsɔt͡ʃɛn]

безпосочен значение:

Какво е безпосочен? Който няма определена посока на движение; хаотичен.

1. (пряко) Който няма определена посока на движение; хаотичен.
2. (преносно) Който няма ясна цел, смисъл или перспектива.
Ударение
безпосо̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-по-со-чен
Род
мъжки
Мн. число
безпосочни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпосочен

(пряко)
  • Вятърът беше безпосочен и се въртеше във всички страни.
  • Това беше едно безпосочно лутане из гората.
(преносно)
  • Животът му стана безпосочен след загубата на работата.
  • Водиха безпосочен разговор, който не доведе до никакво решение.

Синоними на безпосочен

Антоними на безпосочен

Как се пише безпосочен

Грешни изписвания: беспосочен, безпусочен, безпосучен
Пише се с 'з' в представката 'без-'. Буквата 'п' е беззвучна, но това не променя правописа на представката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:посока
От 'без' + 'посока' + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпосочно движение
  • безпосочно лутане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.