безпосочност
[bɛsposˈɔt͡ʃnost]
безпосочност значение:
Какво е безпосочност? Състояние на липса на определена посока, цел или ориентация; хаотичност в движението или развитието.
1. (пряко и преносно) Състояние на липса на определена посока, цел или ориентация; хаотичност в движението или развитието.
- Ударение
- безпосо̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-по-соч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безпосочност
(пряко и преносно)
- В действията на правителството се усещаше известна безпосочност.
- Чувството за безпосочност го обзе след завършването на университета.
Синоними на безпосочност
Антоними на безпосочност
Как се пише безпосочност
Грешни изписвания: беспосочност, безпусочност, безпосучност, безпосочнуст
При образуването на думата представката е без-. Въпреки че пред беззвучната съгласна 'п' звукът 'з' се обеззвучава при изговор, правописът запазва морфологичния строеж (без-посочност).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:посока
Образувана от корена 'посок-' (от 'посока') с представка 'без-', адективираща наставка '-н-' и наставка за съществително '-ост'. Промяната к -> ч е резултат от палатализация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- идейна безпосочност
- политическа безпосочност
- чувство за безпосочност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
