безпротиворечив
[bɛsprɔtivorɛˈt͡ʃif]
безпротиворечив значение:
Какво е безпротиворечив? Който не съдържа вътрешни противоречия; логически последователен и съгласуван.
1. (логика / наука) Който не съдържа вътрешни противоречия; логически последователен и съгласуван.
- Ударение
- безпротиворечѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-про-ти-во-ре-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпротиворечиви
Примери за използване на безпротиворечив
(логика / наука)
- Математическата теория трябва да бъде напълно безпротиворечива.
- Той изложи безпротиворечив план за действие.
Синоними на безпротиворечив
Антоними на безпротиворечив
Как се пише безпротиворечив
Грешни изписвания: беспротиворечив, безпрутиворечив, безпротйворечив, безпротивуречив, безпротиворечйв
Представката е без-. Въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучното 'п' (бес-), правописът запазва морфологичния строеж с 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + противоречив
Образувано от предлога (префикс) без- и прилагателното противоречив.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпротиворечива система
- безпротиворечиво доказателство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
