безпътица
[bɛsˈpɤtit͡sɐ]
безпътица значение:
Какво е безпътица? Липса на очертани пътища; непроходимо място.
1. (пряко) Липса на очертани пътища; непроходимо място.
2. (преносно) Състояние на безизходност, липса на ясна цел, перспектива или посока в живота/обществото.
- Ударение
- безпъ̀тица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-пъ-ти-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- безпътици
Примери за използване на безпътица
(пряко)
- Колата затъна в калната безпътица извън селото.
(преносно)
- Политическата криза хвърли страната в пълна безпътица.
- Чувстваше душевна безпътица и отчаяние.
Синоними на безпътица
Антоними на безпътица
Как се пише безпътица
Грешни изписвания: беспътица, безпътеца, безпатица, безпътйца
Пише се с з (безпътица) поради морфологичния принцип (представка без-), въпреки че при изговор се обеззвучава пред п.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + път
Образувана от предлога 'без', корена 'път' и наставката '-ица'. Означава буквално липса на път.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовна безпътица
- политическа безпътица
- пълна безпътица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
