безсърдечие
[bɛsˈsɤrdɛt͡ʃiɛ]
безсърдечие значение:
Какво е безсърдечие? Липса на съчувствие, милост или човечност; жестокост и коравосърдечие към страданията на другите.
1. (етика/психология) Липса на съчувствие, милост или човечност; жестокост и коравосърдечие към страданията на другите.
- Ударение
- безсърдѐчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-сър-де-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безсърдечия
Примери за използване на безсърдечие
(етика/психология)
- Той прояви пълно безсърдечие към бедстващите хора.
- Безсърдечието на владетеля уплаши народа.
Синоними на безсърдечие
Антоними на безсърдечие
Как се пише безсърдечие
Пише се с з и с едно след друго (без- + сърце). Въпреки слятото произношение като удължено 'с', морфологичният строеж изисква изписването на двата звука.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + сърце
Словообразуване от предлога 'без' и съществителното 'сърце'. Вероятно калка по чужд образец (лат. *discors*, нем. *herzlos*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам безсърдечие
- пълно безсърдечие
