Енциклопедия на българския език

безукоризненост

[bɛzokoˈriznɛnost]

безукоризненост значение:

Какво е безукоризненост? Качество на човек или нещо, което е съвършено, безгрешно и не подлежи на никаква критика или укор.

1. (пряко) Качество на човек или нещо, което е съвършено, безгрешно и не подлежи на никаква критика или укор.
Ударение
безукори́зненост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-у-ко-риз-не-ност
Род
женски
Мн. число
безукоризнености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безукоризненост

(пряко)
  • Нейната безукоризненост в работата ѝ спечели уважението на целия екип.
  • Изпълнението на пианиста се отличаваше с техническа безукоризненост.

Антоними на безукоризненост

Как се пише безукоризненост

Думата се пише с у (безукоризненост), тъй като коренът е 'укор'. Пише се с з пред звучната съгласна 'н' (безукоризненост).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:укоръ
Произлиза от прилагателното 'безукоризнен', образувано от представката 'без-', корена 'укор' (осъждане, обвинение) и наставките '-изн', '-ен' и '-ост'. Буквално означава състояние, при което липсва основание за укор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нравствена безукоризненост
  • професионална безукоризненост
  • стилова безукоризненост