безукорност
[bɛˈzukornost]
безукорност значение:
Какво е безукорност? Качеството на нещо или някой, който е съвършен и не подлежи на критика или обвинение; липса на каквито и да е недостатъци или грешки.
1. (пряко) Качеството на нещо или някой, който е съвършен и не подлежи на критика или обвинение; липса на каквито и да е недостатъци или грешки.
- Ударение
- безу̀корност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-зу-кор-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безукорност
(пряко)
- Безукорността на неговото поведение по време на кризата беше отбелязана от всички.
- Тя се стремеше към стилова безукорност в своето творчество.
Синоними на безукорност
Антоними на безукорност
Как се пише безукорност
Грешни изписвания: безокорност, безукурност, безукорнуст
Представката е 'без-', а коренът започва с 'у' (от укор).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:укор
Образувана от прилагателното 'безукорен' (без + укор + ен) с наставка '-ост'. Коренът е свързан със старобългарски думи за обвинение и порицание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нравствена безукорност
- професионална безукорност
- стилова безукорност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
