безчинно
[bɛsˈtʃinːo]
безчинно значение:
Какво е безчинно? По начин, който нарушава обществения ред, приличието или установените норми; хулигански, непристойно.
1. (книжовно) По начин, който нарушава обществения ред, приличието или установените норми; хулигански, непристойно.
- Ударение
- безчи'нно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-чин-но
Примери за използване на безчинно
(книжовно)
- Групата се държеше безчинно по време на церемонията.
- Те нахлуха безчинно в храма.
Синоними на безчинно
Антоними на безчинно
Как се пише безчинно
Грешни изписвания: бесчинно, безчино, безчйнно, безчинну
Пише се с двойно н (едно от корена 'чин' и едно от наставката '-но'). Представката е без- (пише се със з, въпреки обеззвучаването).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
От прилагателното 'безчинен'. 'Без-' (липса) + 'чин' (ред, порядък, благоприличие). В стария език 'чин' е означавало ред или устроение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- държа се безчинно
- постъпвам безчинно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
