Dumite-BG – онлайн речник за българския език

белачка

[bɛˈlat͡ʃkɐ]

белачка значение:

Какво е белачка? Ръчен кухненски инструмент, предназначен за тънко обелване на кората на плодове и зеленчуци (картофи, моркови, ябълки и др.).

1. (бит) Ръчен кухненски инструмент, предназначен за тънко обелване на кората на плодове и зеленчуци (картофи, моркови, ябълки и др.).
2. (техника) Машина или приспособление за автоматизирано белене на продукти в промишлеността.
Ударение
бела'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-лач-ка
Род
женски
Мн. число
белачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белачка

(бит)
  • Купих нова белачка с керамично острие.
  • С белачката картофите се чистят много по-бързо, отколкото с обикновен нож.
(техника)
  • В цеха инсталираха автоматична белачка за домати.

Как се пише белачка

Грешни изписвания: белячка, белъчка

Пише се с а (от глагола беля, но с редукция/промяна в словообразуването, сходно с пера -> перачка). Не се пише с 'я' в средата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:беля
Произлиза от глагола 'беля' (махам кората) + наставката за деятел или инструмент '-ачка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белачка за картофи
  • керамична белачка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.