белегче
[b'ɛlɛgt͡ʃe]
белегче значение:
Какво е белегче? Малка следа от зараснала рана по кожата.
1. (медицина/общо) Малка следа от зараснала рана по кожата.
2. (общо) Малък знак за разпознаване или отбелязване.
- Ударение
- бѐлегче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-лег-че
- Род
- среден
- Мн. число
- белегчета
Примери за използване на белегче
(медицина/общо)
- На челото му имаше едва забележимо белегче от шарка.
(общо)
- Сложих си белегче на страницата, до която стигнах.
Как се пише белегче
Грешни изписвания: белекче
Проверка на правописа се прави чрез формата за множествено число на основната дума: белег -> белеги, следователно се пише г пред наставката.
Етимология
Произход:Прабългарски / Тюркски
Оригинална дума:bilig
Умалителна форма на старинната дума 'белег' (знак, нишан), която има прабългарски/тюркски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остана белегче
- рождено белегче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
