бележник
[bɛˈlɛʒnik]
бележник значение:
Какво е бележник? Малка книжка за официално вписване на оценките и поведението на ученик; ученическа книжка.
1. (образование) Малка книжка за официално вписване на оценките и поведението на ученик; ученическа книжка.
2. (общо) Тетрадка или книжка с листи за водене на записки, сметки и кратки бележки.
- Ударение
- белѐжник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-леж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бележници
Примери за използване на бележник
(образование)
- Учителката събра всички бележници за подпис.
- Той се прибра с двойка в бележника.
(общо)
- Тя извади малък бележник и си записа адреса.
- Винаги нося бележник в джоба си за нови идеи.
Синоними на бележник
Как се пише бележник
Грешни изписвания: бележнек, билежник, бележнйк
Думата се пише с е в първата и втората сричка (бележник), проверимо с белег, бележа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:белег
Производна от 'бележа'/'белег' + наставка '-ник', означаваща място/предмет за записване на бележки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ученически бележник
- служебен бележник
- джобен бележник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
