бележниче
[bɛlɛʒˈnit͡ʃɛ]
бележниче значение:
Какво е бележниче? Малък бележник; джобна тетрадка за записване на кратки бележки.
1. (пряко) Малък бележник; джобна тетрадка за записване на кратки бележки.
2. (образование) Ученическа книжка (употребявано често с умиление или за ученици в началните класове).
- Ударение
- бележнѝче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-леж-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- бележничета
Примери за използване на бележниче
(пряко)
- Тя извади от чантата си малко бележниче и записа адреса.
(образование)
- Всичките оценки в ученическото му бележниче бяха отлични.
Синоними на бележниче
Как се пише бележниче
Грешни изписвания: бележничйе, бележнйче
Умалителните съществителни имена от среден род завършват на -че.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бележник
Умалителна форма на 'бележник', образувана с наставката '-че'. Коренът е 'белег' (знак).
Употреба
Чести словосъчетания:
- джобно бележниче
- ученическо бележниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
