Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бележчица

[bɛˈlɛʒt͡ʃit͡sɐ]

бележчица значение:

Какво е бележчица? Малък лист хартия с кратък текст или напомняне.

1. (пряко) Малък лист хартия с кратък текст или напомняне.
2. (образование) Документ (извинителна бележка) или оценка, възприемани като незначителни или малки.
Ударение
белѐжчица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-леж-чи-ца
Род
женски
Мн. число
бележчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бележчица

(пряко)
  • Тя остави бележчица на хладилника.
  • Скрих тайната бележчица в джоба си.
(образование)
  • Донеси ми бележчица от лекаря.
  • Радваше се на всяка добра бележчица в дневника.

Синоними на бележчица

Как се пише бележчица

Грешни изписвания: бележкица, белешчица, бележчйца
При образуване на умалителни форми съгласната к от основната дума (бележка) преминава в ч пред наставката (бележчица).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бележка
Умалителна форма на 'бележка' с наставката '-ица' и фонетична промяна (палатализация) на кореновата съгласна 'к' в 'ч'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любовна бележчица
  • извинителна бележчица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.