белезници
[bɛˈlɛznit͡si]
белезници значение:
Какво е белезници? Метални окови във вид на две гривни, свързани с верижка, които се заключват на китките на задържано лице за ограничаване на движенията му.
1. (пряко) Метални окови във вид на две гривни, свързани с верижка, които се заключват на китките на задържано лице за ограничаване на движенията му.
- Ударение
- беле'зници
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-лез-ни-ци
- Род
- мъжки
- Мн. число
- белезници
Примери за използване на белезници
(пряко)
- Полицаят щракна белезниците на ръцете на заподозрения.
- Затворникът беше доведен в съда с белезници.
Как се пише белезници
Грешни изписвания: белезнизи, билезници, белезнйци, белезницй
Думата се пише с 'е' във втората сричка (белезници), въпреки че в някои диалекти може да се чува икакво 'и'. Проверката не е възможна чрез сродна дума, правописът е установен по традиция.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bilezik
Произлиза от турската дума 'bilezik' (гривна), която е преминала в българския език. Вероятно е настъпила народна етимология, свързваща думата с корена 'бял' или 'белег' поради вида на метала или следите, които оставят, но първоизточникът е значението за 'гривна/окова'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам белезници
- свалям белезници
- полицейски белезници
Фразеологизми:
- златни белезници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
