белканто
[bɛlˈkanto]
белканто значение:
Какво е белканто? Стил на оперно пеене, възникнал в Италия през 17-19 век, характеризиращ се с лекота, плавност (легато), виртуозна техника и красота на звука.
1. (музика) Стил на оперно пеене, възникнал в Италия през 17-19 век, характеризиращ се с лекота, плавност (легато), виртуозна техника и красота на звука.
- Ударение
- белка̀нто
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бел-кан-то
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на белканто
(музика)
- Росини е един от най-ярките представители на епохата на белкантото.
- Певицата демонстрира съвършена техника на белканто.
Как се пише белканто
Грешни изписвания: бел канто, бел-канто, белкънто, белканту
В българския език чуждите словосъчетания, възприети като едно понятие, се пишат слято: белканто.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:bel canto
Директна заемка от италианския израз 'bel canto', което буквално означава 'красиво пеене'. Терминът се утвърждава през 19 век за обозначаване на италианския оперен стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- майстор на белкантото
- стил белканто
- епоха на белканто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
