Dumite-BG – онлайн речник за българския език

белокос

[bɛloˈkɔs]

белокос значение:

Какво е белокос? Човек, който има бяла или посивяла коса, обикновено поради напреднала възраст.

1. (пряко) Човек, който има бяла или посивяла коса, обикновено поради напреднала възраст.
Ударение
белокòс
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бе-ло-кос
Род
мъжки
Мн. число
белокоси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белокос

(пряко)
  • Белокос старец седеше на пейката пред къщата.
  • Тя погледна с уважение към белокосия професор.

Синоними на белокос

Антоними на белокос

Как се пише белокос

Грешни изписвания: бялокос, бяло-кос, белукос, белокус
Пише се слято. Кореновата гласна 'я' от 'бял' преминава в 'е' пред съединителната гласна 'о' (променливо 'я').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бял + коса
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'бял' и съществителното 'коса', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белокос старец
  • белокос мъдрец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.